Стиховете са като деца,

толкова са искрени и честни.

Говорят всякакви неща

и понякога са много смешни.

Те викат, плачат и кипят,

карат те дори да потрепериш.

И често чувствата пищят

щом себе си във тях намериш.

Създадени понякога във мъка,

лицето ти мокрее от сълзи.

Но болката забравяш я веднага

щом неизказаното в стиха се роди.

Стихът е смях и радост...

Създава свят в рими подреден.

Животът ти дори да бъде хаос-

от думите се чувстваш зареден.

И като децата ти ги възпитаваш,

стараееш се от себе си да им дадеш.

С тях радости и болка преживяваш,

щастливи мигове по мъничко крадеш.