7 dic 2019, 20:51

Свят от стихове

801 1 0

Стиховете са като деца,

толкова са искрени и честни.

Говорят всякакви неща

и понякога са много смешни.

 

Те викат, плачат и кипят,

карат те дори да потрепериш.

И често чувствата пищят

щом себе си във тях намериш.

 

Създадени понякога във мъка,

лицето ти мокрее от сълзи.

Но болката забравяш я веднага

щом неизказаното в стиха се роди.

 

Стихът е смях и радост...

Създава свят в рими подреден.

Животът ти дори да бъде хаос-

от думите се чувстваш зареден.

 

И като децата ти ги възпитаваш,

стараееш се от себе си да им дадеш.

С тях радости и болка преживяваш,

щастливи мигове по мъничко крадеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...