7 апр. 2019 г., 10:49

Свят в утробата човешка

360 0 1

Грозна действителност,
зрееща мнителност –
грееща бдителност
в страх предварителен.

Ние сме зрители –
плахи блюстители.
Страх от рушители
прах е в душите ни.

Тихи пазители –
щрихи в обители,
тези будители
спират мъчители!

Святи крепители,
нас ще спасите ли?
Ние сме зрители
в свят на водѝтели…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Краестишната моноромност е очевидна, но началните рими следват ли някаква схема или просто са съзвучни акустични бонуси, попадащи на случайни позиции? Питам, защото началната рима само във втората строфа е тройна. Виждам съседни на 2 и 3, на 1 и 2,
    на, 3 и 4, във финалната строфа -- обхватни. Ама тройната ми разваля хармонията, би казал Едриан Монк.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...