Apr 7, 2019, 10:49 AM

Свят в утробата човешка

  Poetry » Other
356 0 1

Грозна действителност,
зрееща мнителност –
грееща бдителност
в страх предварителен.

Ние сме зрители –
плахи блюстители.
Страх от рушители
прах е в душите ни.

Тихи пазители –
щрихи в обители,
тези будители
спират мъчители!

Святи крепители,
нас ще спасите ли?
Ние сме зрители
в свят на водѝтели…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Краестишната моноромност е очевидна, но началните рими следват ли някаква схема или просто са съзвучни акустични бонуси, попадащи на случайни позиции? Питам, защото началната рима само във втората строфа е тройна. Виждам съседни на 2 и 3, на 1 и 2,
    на, 3 и 4, във финалната строфа -- обхватни. Ама тройната ми разваля хармонията, би казал Едриан Монк.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...