ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
28 нояб. 2013 г., 16:56

Свято е само на края на селото 

  Поэзия » Философская
520 0 7

Забравените села...

Живите?!? По комините се броят...

Няма звънарна... Наляга тъга,

а в ушите ми: Свят! Свят! Свят!

Свято е само на края на селото...

Гробищни плочи... По-много от къщите...
Последните друми свършват с опелото...

Не бива! Не бива да сме си същите...

 

В душата напира безумен въпрос

и изтича, изтича в очите:

За нас ще възкръсне ли самият Христос,

щом сме бездушни, щом сме и сити?!?

 

Наляга нощ... Отново самота...

Награкват врани, като на прокоба...

На масата е чашата с вода

и лук и хлебец... и така до гроба...

Млечен път... Припламнали звездици....
Луната вие сърп... Лъчи...
А там, във черно, някаква старица
до кладенеца плаче и мълчи...

 

© Красимир Дяков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Милост за живите...
    Уникален си! Поздрав, Зем!
  • Тук винаги чета поезия-силна, откровена и докосваща!
  • Тъжно е! Селата ни се превърнаха в гробища...
    И е страшно...толкова страшно....
  • лошото е, че след старицата нищо не иде! и това е наш общ проблем!
  • Горчивата истина! Oстанаха малко святите хора, другите са там в края на селото...
  • Болка е, но е истина!
  • Ах, как ме сграбчи за гърлото! Христос ли? Убедена съм, че пак бихме го разпнали. Изживявам стиха ти... тук- там пушещи комини, някоя и друга мъждукаща лампичка. Имам си една съседка на 76г.-баба Султана. Вече съм споменавала за нея. Викам й " Девойко!" и очите й светват. От 40г. живее без съседи и горе- долу от толкова е вдовица. Да знаете само как ми се радва! А щом заразказва, аз се просълзявам. Тя се чуди защо, но знам, че вие разбирате...
Предложения
: ??:??