Свято е само на края на селото

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423

Nov 28, 2013, 4:56 PM

Poetry » Phylosophy

458 0 7

Забравените села...

Живите?!? По комините се броят...

Няма звънарна... Наляга тъга,

а в ушите ми: Свят! Свят! Свят!

Свято е само на края на селото...

Гробищни плочи... По-много от къщите...
Последните друми свършват с опелото...

Не бива! Не бива да сме си същите...

В душата напира безумен въпрос

и изтича, изтича в очите:

За нас ще възкръсне ли самият Христос,

щом сме бездушни, щом сме и сити?!?

Наляга нощ... Отново самота...

Награкват врани, като на прокоба...

На масата е чашата с вода

и лук и хлебец... и така до гроба...

Млечен път... Припламнали звездици....
Луната вие сърп... Лъчи...
А там, във черно, някаква старица
до кладенеца плаче и мълчи...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

лъвче (Лъки)

2013-12-08T18:12:31+02:00

Милост за живите...
Уникален си! Поздрав, Зем!
mimamina (Мина Конарова)

2013-12-03T12:07:47+02:00

Тук винаги чета поезия-силна, откровена и докосваща!
sisi6571 (Светла Илиева)

2013-12-02T20:58:04+02:00

Тъжно е! Селата ни се превърнаха в гробища...
И е страшно...толкова страшно....
dinko1963 (Динко)

2013-11-30T09:07:36+02:00

лошото е, че след старицата нищо не иде! и това е наш общ проблем!
valinor (Валентина)

2013-11-29T07:52:13+02:00

Горчивата истина! Oстанаха малко святите хора, другите са там в края на селото...
smile1 (Валка)

2013-11-28T22:05:30+02:00

Болка е, но е истина!
gravitacia (Вихра Волева)

2013-11-28T17:53:03+02:00

Ах, как ме сграбчи за гърлото! Христос ли? Убедена съм, че пак бихме го разпнали. Изживявам стиха ти... тук- там пушещи комини, някоя и друга мъждукаща лампичка. Имам си една съседка на 76г.-баба Султана. Вече съм споменавала за нея. Викам й " Девойко!" и очите й светват. От 40г. живее без съседи и горе- долу от толкова е вдовица. Да знаете само как ми се радва! А щом заразказва, аз се просълзявам. Тя се чуди защо, но знам, че вие разбирате...