Свято е само на края на селото

Poetry » Philosophical

741 0 7

Забравените села...

Живите?!? По комините се броят...

Няма звънарна... Наляга тъга,

а в ушите ми: Свят! Свят! Свят!

Свято е само на края на селото...

Гробищни плочи... По-много от къщите...
Последните друми свършват с опелото...

Не бива! Не бива да сме си същите...

В душата напира безумен въпрос

и изтича, изтича в очите:

За нас ще възкръсне ли самият Христос,

щом сме бездушни, щом сме и сити?!?

Наляга нощ... Отново самота...

Награкват врани, като на прокоба...

На масата е чашата с вода

и лук и хлебец... и така до гроба...

Млечен път... Припламнали звездици....
Луната вие сърп... Лъчи...
А там, във черно, някаква старица
до кладенеца плаче и мълчи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

лъвче (Лъки)

Милост за живите...
Уникален си! Поздрав, Зем!

2013-12-08T18:12:31+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Тук винаги чета поезия-силна, откровена и докосваща!

2013-12-03T12:07:47+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Тъжно е! Селата ни се превърнаха в гробища...
И е страшно...толкова страшно....

2013-12-02T20:58:04+02:00
dinko1963 (Динко)

лошото е, че след старицата нищо не иде! и това е наш общ проблем!

2013-11-30T09:07:36+02:00
valinor (Валентина)

Горчивата истина! Oстанаха малко святите хора, другите са там в края на селото...

2013-11-29T07:52:13+02:00