Съ+мнения
Не е знаела, няма да знае,
не знае каква е, нали?
Онази безсъвестна нужда
да съдим любовта
в море от сълзи...
Виж, сезони се сменят.
Роят се години.
Преки нужди редят епилог,
послеслов...
Тиха жажда споделят мечтите ни,
с устни, не прошепнали откровения.
Премълчали съмнения...
Но нима ти и аз сме си чужди,
щом се борим заедно... с мнения?!
Пак роим трохите на трудния делник
(да не би да липсват на хора и птици),
и раздаваме къс по къс все сърцето от себе си...
Сгушени в топлата нужда на общото,
все се питаме "дали" и "защо" се обичаме.
Тичаме по посоки, създаващи дисхармония.
Ти строиш, аз извайвам чрез звуци!
А ръцете ни, стиснали свои умения,
как умело говорят си в тъмното!
Ти ухаеш на слънце, аз - на ноти, покълнали в пръсти!
Любовта е живот, а животът не е ли съ+мнение!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
