23 авг. 2006 г., 01:08

Сякаш  

  Поэзия
492 0 3
Сломена аз до теб
притихвам и чакам
яроста ти да премине.
Думичка една да
изречеш, а ти мълчиш...
Нараняваш ме, а после
прошка търсиш.
Нагрубяваш ме, а топлината
ми жадуваш.
Все не може да е тъй-сърцето
 къса се.
Обръщам се на другата страна
с надежда вратичка да открия.
Но няма я, боли...

© Кристина Славова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??