Сякаш
Сломена аз до теб
притихвам и чакам
яроста ти да премине.
Думичка една да
изречеш, а ти мълчиш...
Нараняваш ме, а после
прошка търсиш.
Нагрубяваш ме, а топлината
ми жадуваш.
Все не може да е тъй-сърцето
къса се.
Обръщам се на другата страна
с надежда вратичка да открия.
Но няма я, боли...
притихвам и чакам
яроста ти да премине.
Думичка една да
изречеш, а ти мълчиш...
Нараняваш ме, а после
прошка търсиш.
Нагрубяваш ме, а топлината
ми жадуваш.
Все не може да е тъй-сърцето
къса се.
Обръщам се на другата страна
с надежда вратичка да открия.
Но няма я, боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени
