23.08.2006 г., 1:08 ч.

Сякаш  

  Поезия
553 0 3
Сломена аз до теб
притихвам и чакам
яроста ти да премине.
Думичка една да
изречеш, а ти мълчиш...
Нараняваш ме, а после
прошка търсиш.
Нагрубяваш ме, а топлината
ми жадуваш.
Все не може да е тъй-сърцето
къса се.
Обръщам се на другата страна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Славова Всички права запазени

Предложения
: ??:??