23.08.2006 г., 1:08 ч.

Сякаш  

  Поезия
489 0 3
Сломена аз до теб
притихвам и чакам
яроста ти да премине.
Думичка една да
изречеш, а ти мълчиш...
Нараняваш ме, а после
прошка търсиш.
Нагрубяваш ме, а топлината
ми жадуваш.
Все не може да е тъй-сърцето
 къса се.
Обръщам се на другата страна
с надежда вратичка да открия.
Но няма я, боли...

© Кристина Славова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??