Aug 23, 2006, 1:08 AM
Сякаш
Сломена аз до теб
притихвам и чакам
яроста ти да премине.
Думичка една да
изречеш, а ти мълчиш...
Нараняваш ме, а после
прошка търсиш.
Нагрубяваш ме, а топлината
ми жадуваш.
Все не може да е тъй-сърцето
къса се.
Обръщам се на другата страна
с надежда вратичка да открия.
Но няма я, боли...
притихвам и чакам
яроста ти да премине.
Думичка една да
изречеш, а ти мълчиш...
Нараняваш ме, а после
прошка търсиш.
Нагрубяваш ме, а топлината
ми жадуваш.
Все не може да е тъй-сърцето
къса се.
Обръщам се на другата страна
с надежда вратичка да открия.
Но няма я, боли...
© Кристина Славова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
и аз мисля така...
-
Браво,Кристина!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мнението ми е категорично!
Благодаря ти за вниманието!