Kalista (Кристина Славова) Kalista (Кристина Славова)
124
Aug 23, 2006, 1:08 AM

Сякаш

  Poetry
651 0 3
Сломена аз до теб
притихвам и чакам
яроста ти да премине.
Думичка една да
изречеш, а ти мълчиш...
Нараняваш ме, а после
прошка търсиш.
Нагрубяваш ме, а топлината
ми жадуваш.
Все не може да е тъй-сърцето
 къса се.
Обръщам се на другата страна
с надежда вратичка да открия.
Но няма я, боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Славова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0