23 окт. 2011 г., 07:56
Сякаш...
в утайката на вино
потърсих отпитата ми от света душа,
разумът ми чакащ - птица плуваща във синьо,
открих крилата му под блясъка на една сълза.
Сякаш...
поисках тъмнината в слънце да превърна
и с вятъра да поиграя на съдба.
Молещ се при него да се върна,
стон след стон: - Ела, ела...
Сякаш...
бягах с времето напред ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация