Oct 23, 2011, 7:56 AM

Сякаш...

  Poetry
908 0 24

Сякаш...

в утайката на вино

потърсих отпитата ми от света душа,

разумът ми чакащ - птица плуваща във синьо,

открих крилата му под блясъка на една сълза.

 

Сякаш...

поисках тъмнината в слънце да превърна

и с вятъра да поиграя на съдба.

Молещ се при него да се върна,

стон след стон: - Ела, ела...

 

Сякаш...

бягах с времето напред

и търсех отговори скрити,

вричах се в любовния обред,

а губех следите си изтрити.

 

Сякаш...

исках да ми е познато,

а всъщност е енигма до безкрайност...

Бог ни е дарил по нещо свято,

духа ни и неговата му потайност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елeна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...