23.10.2011 г., 7:56 ч.

Сякаш... 

  Поезия
700 0 24

Сякаш...

в утайката на вино

потърсих отпитата ми от света душа,

разумът ми чакащ - птица плуваща във синьо,

открих крилата му под блясъка на една сълза.

 

Сякаш...

поисках тъмнината в слънце да превърна

и с вятъра да поиграя на съдба.

Молещ се при него да се върна,

стон след стон: - Ела, ела...

 

Сякаш...

бягах с времето напред

и търсех отговори скрити,

вричах се в любовния обред,

а губех следите си изтрити.

 

Сякаш...

исках да ми е познато,

а всъщност е енигма до безкрайност...

Бог ни е дарил по нещо свято,

духа ни и неговата му потайност...

© Елeна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??