Сякаш...
Сякаш...
в утайката на вино
потърсих отпитата ми от света душа,
разумът ми чакащ - птица плуваща във синьо,
открих крилата му под блясъка на една сълза.
Сякаш...
поисках тъмнината в слънце да превърна
и с вятъра да поиграя на съдба.
Молещ се при него да се върна,
стон след стон: - Ела, ела...
Сякаш...
бягах с времето напред
и търсех отговори скрити,
вричах се в любовния обред,
а губех следите си изтрити.
Сякаш...
исках да ми е познато,
а всъщност е енигма до безкрайност...
Бог ни е дарил по нещо свято,
духа ни и неговата му потайност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елeна Всички права запазени
