Сянка
Ти си като сянка, която все скрива
лъчите на слънцето, сутрин щом стана.
Покрива небето… за кратко застила
като коричка, зараснала рана…
Денят е спокоен и може би светъл -
ти само нощем бушуваш -
със светкавици раздираш небето,
разхвърляш звездите му и с конец го зашиваш…
Като вятър нашепваш
за минало
погребано чувство, но живо…
душата ми разбуждаш безмилостно,
играеш си с нея
и пак я приспиваш…
На Теди
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Танева Все права защищены
