16 авг. 2011 г., 16:29

Сянка

1.1K 0 2

Ти си като сянка, която все скрива

лъчите на слънцето, сутрин щом стана.

Покрива небето… за кратко застила

като коричка,  зараснала рана…

Денят е спокоен и може би светъл -

ти само нощем бушуваш -

със светкавици раздираш небето,

разхвърляш звездите му и с конец го зашиваш…

Като вятър нашепваш

за минало

погребано чувство, но живо…

душата ми разбуждаш безмилостно,

играеш си с нея

и пак я приспиваш…

 

 

На Теди

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Подбрала си може би най-точните думи.Носи послание твоя стих и определено много въздейства на читателите.Браво!
  • Силно!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...