Сянка
Ти си като сянка, която все скрива
лъчите на слънцето, сутрин щом стана.
Покрива небето… за кратко застила
като коричка, зараснала рана…
Денят е спокоен и може би светъл -
ти само нощем бушуваш -
със светкавици раздираш небето,
разхвърляш звездите му и с конец го зашиваш…
Като вятър нашепваш
за минало
погребано чувство, но живо…
душата ми разбуждаш безмилостно,
играеш си с нея
и пак я приспиваш…
На Теди
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
