Сянка

16 ago 2011, 16:29

Poesía » Otra

809 0 2

Ти си като сянка, която все скрива

лъчите на слънцето, сутрин щом стана.

Покрива небето… за кратко застила

като коричка, зараснала рана…

Денят е спокоен и може би светъл -

ти само нощем бушуваш -

със светкавици раздираш небето,

разхвърляш звездите му и с конец го зашиваш…

Като вятър нашепваш

за минало

погребано чувство, но живо…

душата ми разбуждаш безмилостно,

играеш си с нея

и пак я приспиваш…

На Теди

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vanesa_crazy (Ванеса)

2011-09-07T00:45:57+03:00

Подбрала си може би най-точните думи.Носи послание твоя стих и определено много въздейства на читателите.Браво!
Obuchenie (Илиан Иванов)

2011-08-16T16:42:31+03:00

Силно!