Сянка

23 апр. 2016 г., 19:49

Поэзия

522 1 2

Моя сянка, тъмна моя близост,
ти която ме почерняш денем,
а нощем се намъкваш в ума ми,
за да направиш сънищата черно-бели.

Ако знаех колко ще сме близки
и как ще ме преследваш непокорна,
не бих те гонила с ръце разперени,
задъхана и неуморна.
За да те гушна до душата си,
която е ненужно стара и забравя-
коя е, трябва ли да диша
или е вече гаснеща жарава.

Моя сянка, бледност моя мила,
оглеждам се в очите ти дълбоки,
душата ми плашливо се е свила,
а ти си се нахранила с мечтите ù.....

Сянка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения