Макрина (Макрина)
3 0
Apr 23, 2016, 7:49 PM

Сянка 

  Poetry
524 1 2

Моя сянка, тъмна моя близост,
ти която ме почерняш денем,
а нощем се намъкваш в ума ми,
за да направиш сънищата черно-бели.

Ако знаех колко ще сме близки
и как ще ме преследваш непокорна,
не бих те гонила с ръце разперени,
задъхана и неуморна.
За да те гушна до душата си,
която е ненужно стара и забравя-
коя е, трябва ли да диша
или е вече гаснеща жарава.

Моя сянка, бледност моя мила,
оглеждам се в очите ти дълбоки,
душата ми плашливо се е свила,
а ти си се нахранила с мечтите ù.....

© Макрина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??