Сянка
Моя сянка, тъмна моя близост,
ти която ме почерняш денем,
а нощем се намъкваш в ума ми,
за да направиш сънищата черно-бели.
Ако знаех колко ще сме близки
и как ще ме преследваш непокорна,
не бих те гонила с ръце разперени,
задъхана и неуморна.
За да те гушна до душата си,
която е ненужно стара и забравя-
коя е, трябва ли да диша
или е вече гаснеща жарава.
Моя сянка, бледност моя мила,
оглеждам се в очите ти дълбоки,
душата ми плашливо се е свила,
а ти си се нахранила с мечтите ù.....
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Макрина Todos los derechos reservados
