18 нояб. 2013 г., 18:14

Сянка от хартиени мечти 

  Поэзия » Философская
612 1 8

 

 

Хартиени мечти –

цветя в небето

и детски смях ги следва

като празник...

Една сълза

в опашката заплетена

блести като мънисто

и ме дразни

със невъзможната

далечност на душата ми

копнежните прашинки

да събуди.

Да пусне детството

да пари стъпалата ми

със чистите си мисли

и подбуди...

Умората

превива раменете ми,

пироните на погледа

забива

в безумното поле

на страховете ми.

Виновна -

до доказване

противното...

Опашка на хвърчило

като облак

сънливо-утринно

се рее и кръжи.

Оглежда се

във листа изпод молива

и хвърля сянка

от хартиени мечти...

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??