Сянка от хартиени мечти
Хартиени мечти –
цветя в небето
и детски смях ги следва
като празник...
Една сълза
в опашката заплетена
блести като мънисто
и ме дразни
със невъзможната
далечност на душата ми
копнежните прашинки
да събуди.
Да пусне детството
да пари стъпалата ми
със чистите си мисли
и подбуди...
Умората
превива раменете ми,
пироните на погледа
забива
в безумното поле
на страховете ми.
Виновна -
до доказване
противното...
Опашка на хвърчило
като облак
сънливо-утринно
се рее и кръжи.
Оглежда се
във листа изпод молива
и хвърля сянка
от хартиени мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
