koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
20 февр. 2015 г., 21:02

Сянката 

  Поэзия » Другая
307 0 4

Сянко моя, неотлъчна

дето всеки слънчев ден

ходиш винаги със мен

много тиха и неглъчна...

 

Пазиш моята осанка

на изправена снага.

Мериш моята тъга

и си моята гатанка.

 

Щом полегна на земята,

ти ми ставаш и килим.

С тебе заедно вървим,

слънцето лъчи ни мята.

 

С тебе в пътищата крача

къмто жизнения край.

Там - със сигурност го знай,

ще изчезнеш ти във здрача.

 

На земята ще останеш -

слънцето ще те държи.

За мен ли някой затъжи,

моя сянка да му станеш.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??