Сянката
Сянко моя, неотлъчна
дето всеки слънчев ден
ходиш винаги със мен
много тиха и неглъчна...
Пазиш моята осанка
на изправена снага.
Мериш моята тъга
и си моята гатанка.
Щом полегна на земята,
ти ми ставаш и килим.
С тебе заедно вървим,
слънцето лъчи ни мята.
С тебе в пътищата крача
къмто жизнения край.
Там - със сигурност го знай,
ще изчезнеш ти във здрача.
На земята ще останеш -
слънцето ще те държи.
За мен ли някой затъжи,
моя сянка да му станеш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
