Сянката

20 feb 2015, 21:02

Poesía » Otra

400 0 4

Сянко моя, неотлъчна
дето всеки слънчев ден
ходиш винаги със мен
много тиха и неглъчна...
Пазиш моята осанка
на изправена снага.
Мериш моята тъга
и си моята гатанка.
Щом полегна на земята,
ти ми ставаш и килим.
С тебе заедно вървим,
слънцето лъчи ни мята. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сянката

Искате да прочетете повече?

Propuestas