Сянката

Feb 20, 2015, 9:02 PM

Poetry » Other

406 0 4

Сянко моя, неотлъчна
дето всеки слънчев ден
ходиш винаги със мен
много тиха и неглъчна...
Пазиш моята осанка
на изправена снага.
Мериш моята тъга
и си моята гатанка.
Щом полегна на земята,
ти ми ставаш и килим.
С тебе заедно вървим,
слънцето лъчи ни мята. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сянката

Want to read more?

Random works