30 июл. 2007 г., 23:11

Сянката на дните...

611 0 0
 

                Сянката на дните...


От сянката на дните аз излизам,

от мрака в очите, следите все още личат

и на мрака пак се обричам,

само искам теб да не обичам...

В сърцето ми е паднала тъма,

всичко е мрачно и сиво,

а душата ми се лута,

търси изход да избяга,

от болката на твоята вина...

Тя те мрази, проклина,

разумът ми те отрича,

а сърцето ми напук,

търси те, за да те обича...

От сянката излизам,

по пътя сама и в мрака пак навлизам,

щом ме водиш ти за ръка,

а в очите сълзите горят,

мразят те и те искат,

мразят те и те обичат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...