Jul 30, 2007, 11:11 PM

Сянката на дните...

  Poetry
609 0 0
 

                Сянката на дните...


От сянката на дните аз излизам,

от мрака в очите, следите все още личат

и на мрака пак се обричам,

само искам теб да не обичам...

В сърцето ми е паднала тъма,

всичко е мрачно и сиво,

а душата ми се лута,

търси изход да избяга,

от болката на твоята вина...

Тя те мрази, проклина,

разумът ми те отрича,

а сърцето ми напук,

търси те, за да те обича...

От сянката излизам,

по пътя сама и в мрака пак навлизам,

щом ме водиш ти за ръка,

а в очите сълзите горят,

мразят те и те искат,

мразят те и те обичат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...