Сянката на дните...

От сянката на дните аз излизам,

от мрака в очите, следите все още личат

и на мрака пак се обричам,

само искам теб да не обичам...

В сърцето ми е паднала тъма,

всичко е мрачно и сиво,

а душата ми се лута,

търси изход да избяга,

от болката на твоята вина...

Тя те мрази, проклина,

разумът ми те отрича,

а сърцето ми напук,

търси те, за да те обича...

От сянката излизам,

по пътя сама и в мрака пак навлизам,

щом ме водиш ти за ръка,

а в очите сълзите горят,

мразят те и те искат,

мразят те и те обичат...