30 jul 2007, 23:11

Сянката на дните...

  Poesía
615 0 0
 

                Сянката на дните...


От сянката на дните аз излизам,

от мрака в очите, следите все още личат

и на мрака пак се обричам,

само искам теб да не обичам...

В сърцето ми е паднала тъма,

всичко е мрачно и сиво,

а душата ми се лута,

търси изход да избяга,

от болката на твоята вина...

Тя те мрази, проклина,

разумът ми те отрича,

а сърцето ми напук,

търси те, за да те обича...

От сянката излизам,

по пътя сама и в мрака пак навлизам,

щом ме водиш ти за ръка,

а в очите сълзите горят,

мразят те и те искат,

мразят те и те обичат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...