19 нояб. 2012 г., 22:04

Събирам

794 0 0

 

 Събирам 

 

По плажа вървя, оставям стъпки в пясъка.

Всеки ден съм тук.

Всеки ден събирам по мида с ръка.

Ценна е. Скривам я там, на дълбоко в моя океан.

Скъпи са ми тези морски деца.

Сами, изтласкани, забравени на брега.

Очакват допира на нечия ръка,

в очите да открият нежността.

Ден след  ден съм тук.

Не спирам.

Вяра имам, ще ги събера.

Ритуал за любов е това,

когато те срещна, всички миди ще ти подаря.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мия Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...