19 нояб. 2012 г., 22:04

Събирам

793 0 0

 

 Събирам 

 

По плажа вървя, оставям стъпки в пясъка.

Всеки ден съм тук.

Всеки ден събирам по мида с ръка.

Ценна е. Скривам я там, на дълбоко в моя океан.

Скъпи са ми тези морски деца.

Сами, изтласкани, забравени на брега.

Очакват допира на нечия ръка,

в очите да открият нежността.

Ден след  ден съм тук.

Не спирам.

Вяра имам, ще ги събера.

Ритуал за любов е това,

когато те срещна, всички миди ще ти подаря.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мия Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...