19 нояб. 2012 г., 22:04

Събирам

797 0 0

 

 Събирам 

 

По плажа вървя, оставям стъпки в пясъка.

Всеки ден съм тук.

Всеки ден събирам по мида с ръка.

Ценна е. Скривам я там, на дълбоко в моя океан.

Скъпи са ми тези морски деца.

Сами, изтласкани, забравени на брега.

Очакват допира на нечия ръка,

в очите да открият нежността.

Ден след  ден съм тук.

Не спирам.

Вяра имам, ще ги събера.

Ритуал за любов е това,

когато те срещна, всички миди ще ти подаря.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мия Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...