Събирам
По плажа вървя, оставям стъпки в пясъка.
Всеки ден съм тук.
Всеки ден събирам по мида с ръка.
Ценна е. Скривам я там, на дълбоко в моя океан.
Скъпи са ми тези морски деца.
Сами, изтласкани, забравени на брега.
Очакват допира на нечия ръка,
в очите да открият нежността.
Ден след ден съм тук.
Не спирам.
Вяра имам, ще ги събера.
Ритуал за любов е това,
когато те срещна, всички миди ще ти подаря.
© Мия Николова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
