19.11.2012 г., 22:04

Събирам

791 0 0

 

 Събирам 

 

По плажа вървя, оставям стъпки в пясъка.

Всеки ден съм тук.

Всеки ден събирам по мида с ръка.

Ценна е. Скривам я там, на дълбоко в моя океан.

Скъпи са ми тези морски деца.

Сами, изтласкани, забравени на брега.

Очакват допира на нечия ръка,

в очите да открият нежността.

Ден след  ден съм тук.

Не спирам.

Вяра имам, ще ги събера.

Ритуал за любов е това,

когато те срещна, всички миди ще ти подаря.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мия Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...