19.11.2012 г., 22:04

Събирам

790 0 0

 

 Събирам 

 

По плажа вървя, оставям стъпки в пясъка.

Всеки ден съм тук.

Всеки ден събирам по мида с ръка.

Ценна е. Скривам я там, на дълбоко в моя океан.

Скъпи са ми тези морски деца.

Сами, изтласкани, забравени на брега.

Очакват допира на нечия ръка,

в очите да открият нежността.

Ден след  ден съм тук.

Не спирам.

Вяра имам, ще ги събера.

Ритуал за любов е това,

когато те срещна, всички миди ще ти подаря.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мия Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...