Събирам перата

18 дек. 2024 г., 09:25

Поэзия » Другая

65 1 2

От каквото направи душата ми -

прах и пепел, вълни и калища.

Стъпвам боса, помитам перата

и ги хвърлям назаем в огнището.

Ще разтребя след твоята истина.

Има място в главата ми много.

Акостира ли бурята в пристан?

И зачева ли страх и тревога?

Ще избърша праха от очите си

и снегът ще засвети във бяло.

Колко трябва да чуеш вълните

под небето от студ посиняло?

Ще обагря в мълчание изгрева…

От какво я направи, за Бога?

Ще измия след твоите изстрели

любовта, в най-сияйната роба.

И докато почистя след себе си,

полунощ е, събирам перата,

да покрия дълбоките белези…

от които направи душата.