Събирам перата
От каквото направи душата ми -
прах и пепел, вълни и калища.
Стъпвам боса, помитам перата
и ги хвърлям назаем в огнището.
Ще разтребя след твоята истина.
Има място в главата ми много.
Акостира ли бурята в пристан?
И зачева ли страх и тревога?
Ще избърша праха от очите си
и снегът ще засвети във бяло.
Колко трябва да чуеш вълните
под небето от студ посиняло?
Ще обагря в мълчание изгрева…
От какво я направи, за Бога?
Ще измия след твоите изстрели
любовта, в най-сияйната роба.
И докато почистя след себе си,
полунощ е, събирам перата,
да покрия дълбоките белези…
от които направи душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
