Събирам перата
От каквото направи душата ми -
прах и пепел, вълни и калища.
Стъпвам боса, помитам перата
и ги хвърлям назаем в огнището.
Ще разтребя след твоята истина.
Има място в главата ми много.
Акостира ли бурята в пристан?
И зачева ли страх и тревога?
Ще избърша праха от очите си
и снегът ще засвети във бяло.
Колко трябва да чуеш вълните
под небето от студ посиняло?
Ще обагря в мълчание изгрева…
От какво я направи, за Бога?
Ще измия след твоите изстрели
любовта, в най-сияйната роба.
И докато почистя след себе си,
полунощ е, събирам перата,
да покрия дълбоките белези…
от които направи душата.
© Николина Милева All rights reserved.
