28 янв. 2017 г., 14:31  

Парчета любов

892 2 8

Събирам си багажа! 

Взимам си обратно

любовта..

~

Ще я мъкна.

Ще си я консумирам

вкъщи.

И сама ще я

преглъщам.

~

Да, тежка е..

До вчера беше

истинска и

нежна..

~

А днес 

така тежи ми

на гърба.

~

Събирам си 

парчетата

любов.

Събирам ги

от там - 

от тука.

~

Никое чувство

не е родено 

просто ей така.

За да завърши 

на боклука.

~

Събирам я.

Отхвърлена.

Оскъдна.

Пръсната в света.

~

Събирам я -

Изгубена. 

Крещяща.

Уморена.

~

И трупам я..

И нека ми тежи!

Присвива ми гърба.

И нека да боли.

~

Тя моя си е!

Нека да я има!

~

Като тотално

изтрещяла мравка..

Сам - сама.

Пак готвя се 

за нова зима..

~

А казват..

Пролетта 

дошла.

Децата тичат.

Лятото 

по покривите

чука.

~

А мен ме е страх

да се покажа

на 

повърхността. 

И просто 

си оставам тука.

~

Отвътре е безопасно.

Само аз 

и някакво сърце.

На части.

Някакси донесено.

Сглобено.

И отново

скрито.

~

За никоя 

троха не бих 

рискувала..

За нищо на света!

Не бих 

показала го

пак така 

открито.

~

Оставам тук!

Живея си.

И пиша си.

И си чета.

Запаси още

трупам. 

~

Не ми се ще 

да си профукам 

любовта.

И после пак 

със празен 

поглед

да се скитам..

~

...На скоро ми изяде 

целия запас..

Един щурец -

нахален

и измръзнал.

~

"Имала - дала!" -

казват. 

Нищо!

Да е жив и здрав!

Май за добро, 

ще си е тръгнал.

~

Но ми остави белег.

За урок!

Захапа ме гадината

отровно..

~

По дяволите!

Мравежки живот

суров!

~

Сезони се променят..

Стискам зъби. 

Не издавам звук.

А още ми е болно. 

~

А може... 

И дано му стигне 

моята любов...

За още няколко 

сезона. 

~

А може...

И да го заловят..

Да го осъдят.

Да го затвотят.

да го спрат!

~

Не, никак 

не е честно!

Че ми омъкна 

200 тона..

 

 

         ~ ❤&

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© D. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...