Парчета любов
Събирам си багажа!
Взимам си обратно
любовта..
~
Ще я мъкна.
Ще си я консумирам
вкъщи.
И сама ще я
преглъщам.
~
Да, тежка е..
До вчера беше
истинска и
нежна..
~
А днес
така тежи ми
на гърба.
~
Събирам си
парчетата
любов.
Събирам ги
от там -
от тука.
~
Никое чувство
не е родено
просто ей така.
За да завърши
на боклука.
~
Събирам я.
Отхвърлена.
Оскъдна.
Пръсната в света.
~
Събирам я -
Изгубена.
Крещяща.
Уморена.
~
И трупам я..
И нека ми тежи!
Присвива ми гърба.
И нека да боли.
~
Тя моя си е!
Нека да я има!
~
Като тотално
изтрещяла мравка..
Сам - сама.
Пак готвя се
за нова зима..
~
А казват..
Пролетта
дошла.
Децата тичат.
Лятото
по покривите
чука.
~
А мен ме е страх
да се покажа
на
повърхността.
И просто
си оставам тука.
~
Отвътре е безопасно.
Само аз
и някакво сърце.
На части.
Някакси донесено.
Сглобено.
И отново
скрито.
~
За никоя
троха не бих
рискувала..
За нищо на света!
Не бих
показала го
пак така
открито.
~
Оставам тук!
Живея си.
И пиша си.
И си чета.
Запаси още
трупам.
~
Не ми се ще
да си профукам
любовта.
И после пак
със празен
поглед
да се скитам..
~
...На скоро ми изяде
целия запас..
Един щурец -
нахален
и измръзнал.
~
"Имала - дала!" -
казват.
Нищо!
Да е жив и здрав!
Май за добро,
ще си е тръгнал.
~
Но ми остави белег.
За урок!
Захапа ме гадината
отровно..
~
По дяволите!
Мравежки живот
суров!
~
Сезони се променят..
Стискам зъби.
Не издавам звук.
А още ми е болно.
~
А може...
И дано му стигне
моята любов...
За още няколко
сезона.
~
А може...
И да го заловят..
Да го осъдят.
Да го затвотят.
да го спрат!
~
Не, никак
не е честно!
Че ми омъкна
200 тона..
~ ❤&
© D. All rights reserved.
