Не те пожалих -
обикнах те.
Не те оставих на спокойствие.
Описах израз на лицето ти.
Римувах те със себе си единствено.
Изтрих те от полето на далечните.
Не ми говориш, но си истински.
Навяваш страх на хризантемите.
Харесвам се, когато те обичам -
намирам израз на лицето си.
Намерих в теб искреността,
която никога не търсех.
Това от вчера. А утре ти.
Тогава ще рисуваш по тапетите
детето от изчезналите снимки.
Но тъмни ще са всичките, и мракът.
Без да искам, ще нехая.
А сега сме просто събития.
© Някоя си Все права защищены