10 июн. 2009 г., 15:30

Събития

787 0 3

Не те пожалих -

обикнах те.

Не те оставих на спокойствие.

Описах израз на лицето ти.

Римувах те със себе си единствено.

Изтрих те от полето на далечните.

Не ми говориш, но си истински.

Навяваш страх на хризантемите.

Харесвам се, когато те обичам -

намирам израз на лицето си.

Намерих в теб искреността,

която никога не търсех.

Това от вчера. А утре ти.

Тогава ще рисуваш по тапетите

детето от изчезналите снимки.

Но тъмни ще са всичките, и мракът.

Без да искам, ще нехая.

 

А сега сме просто събития.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някоя си Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ясно.Може да публикувате и Вие нещо, ще се радвам да прочета някой път.Всичко хубаво
  • Познаваме ли се, Дон Кихот, или само така ми се струва ?
  • Харесах-до средата.Финалът ми развали удоволствието.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...