10 июн. 2009 г., 15:30

Събития

779 0 3

Не те пожалих -

обикнах те.

Не те оставих на спокойствие.

Описах израз на лицето ти.

Римувах те със себе си единствено.

Изтрих те от полето на далечните.

Не ми говориш, но си истински.

Навяваш страх на хризантемите.

Харесвам се, когато те обичам -

намирам израз на лицето си.

Намерих в теб искреността,

която никога не търсех.

Това от вчера. А утре ти.

Тогава ще рисуваш по тапетите

детето от изчезналите снимки.

Но тъмни ще са всичките, и мракът.

Без да искам, ще нехая.

 

А сега сме просто събития.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някоя си Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ясно.Може да публикувате и Вие нещо, ще се радвам да прочета някой път.Всичко хубаво
  • Познаваме ли се, Дон Кихот, или само така ми се струва ?
  • Харесах-до средата.Финалът ми развали удоволствието.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...