10.06.2009 г., 15:30

Събития

775 0 3

Не те пожалих -

обикнах те.

Не те оставих на спокойствие.

Описах израз на лицето ти.

Римувах те със себе си единствено.

Изтрих те от полето на далечните.

Не ми говориш, но си истински.

Навяваш страх на хризантемите.

Харесвам се, когато те обичам -

намирам израз на лицето си.

Намерих в теб искреността,

която никога не търсех.

Това от вчера. А утре ти.

Тогава ще рисуваш по тапетите

детето от изчезналите снимки.

Но тъмни ще са всичките, и мракът.

Без да искам, ще нехая.

 

А сега сме просто събития.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя си Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ясно.Може да публикувате и Вие нещо, ще се радвам да прочета някой път.Всичко хубаво
  • Познаваме ли се, Дон Кихот, или само така ми се струва ?
  • Харесах-до средата.Финалът ми развали удоволствието.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...