10 jun 2009, 15:30

Събития

781 0 3

Не те пожалих -

обикнах те.

Не те оставих на спокойствие.

Описах израз на лицето ти.

Римувах те със себе си единствено.

Изтрих те от полето на далечните.

Не ми говориш, но си истински.

Навяваш страх на хризантемите.

Харесвам се, когато те обичам -

намирам израз на лицето си.

Намерих в теб искреността,

която никога не търсех.

Това от вчера. А утре ти.

Тогава ще рисуваш по тапетите

детето от изчезналите снимки.

Но тъмни ще са всичките, и мракът.

Без да искам, ще нехая.

 

А сега сме просто събития.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя си Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ясно.Може да публикувате и Вие нещо, ще се радвам да прочета някой път.Всичко хубаво
  • Познаваме ли се, Дон Кихот, или само така ми се струва ?
  • Харесах-до средата.Финалът ми развали удоволствието.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...