10 jun 2009, 15:30

Събития 

  Poesía » Versos blancos
611 0 3

Не те пожалих -

обикнах те.

Не те оставих на спокойствие.

Описах израз на лицето ти.

Римувах те със себе си единствено.

Изтрих те от полето на далечните.

Не ми говориш, но си истински.

Навяваш страх на хризантемите.

Харесвам се, когато те обичам -

намирам израз на лицето си.

Намерих в теб искреността,

която никога не търсех.

Това от вчера. А утре ти.

Тогава ще рисуваш по тапетите

детето от изчезналите снимки.

Но тъмни ще са всичките, и мракът.

Без да искам, ще нехая.

 

А сега сме просто събития.

© Някоя си Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ясно.Може да публикувате и Вие нещо, ще се радвам да прочета някой път.Всичко хубаво
  • Познаваме ли се, Дон Кихот, или само така ми се струва ?
  • Харесах-до средата.Финалът ми развали удоволствието.
Propuestas
: ??:??