Роби (Роберт)
511 3523
20 окт. 2016 г., 09:34  

Съблякохме си в тази нощ душите 

  Поэзия » Любовная
708 4 9

Съблякохме си в тази нощ душите

и с теб сега сме съвършено  голи,

най-свидните ни чувства – без защита,

без грим и дрехи от предишни роли.

 

Студено ли ти е сега? Трепериш...

Гушни се в мен, с любов ще те завия!

Подслон по-хубав няма да намериш,

в кът приказен от Рая ще те скрия!

 

В прозореца щом утрото настъпи,

глава на моята ръка  ще сложиш

със думи искрени и много скъпи:

„Душата ми без твоята  не може!...”

 

Сега сезонът е на дъждовете,

желания сърдечни дето сбъдват...

Ще бъдеш ти прекрасна Жулиета,

Ромео, твойта обич, аз ще бъда!...

 

И нека своя ход да спрат стрелките,

дори назад да тръгнат часовете!

Любов, до тлен изгаряща душите,

като звезда във тъмното ще свети!...

 

 

 

 

 

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??