Съблякохме си в тази нощ душите
и с теб сега сме съвършено голи,
най-свидните ни чувства – без защита,
без грим и дрехи от предишни роли.
Студено ли ти е сега? Трепериш...
Гушни се в мен, с любов ще те завия!
Подслон по-хубав няма да намериш,
в кът приказен от Рая ще те скрия!
В прозореца щом утрото настъпи,
глава на моята ръка ще сложиш
със думи искрени и много скъпи:
„Душата ми без твоята не може!...” ...