Роби (Роберт)
511 3486
20.10.2016 г., 9:34 ч.  

Съблякохме си в тази нощ душите 

  Поезия » Любовна
778 4 8

Съблякохме си в тази нощ душите

и с теб сега сме съвършено  голи,

най-свидните ни чувства – без защита,

без грим и дрехи от предишни роли.

 

Студено ли ти е сега? Трепериш...

Гушни се в мен, с любов ще те завия!

Подслон по-хубав няма да намериш,

в кът приказен от Рая ще те скрия!

 

В прозореца щом утрото настъпи,

глава на моята ръка  ще сложиш

със думи искрени и много скъпи:

„Душата ми без твоята  не може!...”

 

Сега сезонът е на дъждовете,

желания сърдечни дето сбъдват...

Ще бъдеш ти прекрасна Жулиета,

Ромео, твойта обич, аз ще бъда!...

 

И нека своя ход да спрат стрелките,

дори назад да тръгнат часовете!

Любов, до тлен изгаряща душите,

като звезда във тъмното ще свети!...

 

 

 

 

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??