Съблякохме си в тази нощ душите
Съблякохме си в тази нощ душите
и с теб сега сме съвършено голи,
най-свидните ни чувства – без защита,
без грим и дрехи от предишни роли.
Студено ли ти е сега? Трепериш...
Гушни се в мен, с любов ще те завия!
Подслон по-хубав няма да намериш,
в кът приказен от Рая ще те скрия!
В прозореца щом утрото настъпи,
глава на моята ръка ще сложиш
със думи искрени и много скъпи:
„Душата ми без твоята не може!...”
Сега сезонът е на дъждовете,
желания сърдечни дето сбъдват...
Ще бъдеш ти прекрасна Жулиета,
Ромео, твойта обич, аз ще бъда!...
И нека своя ход да спрат стрелките,
дори назад да тръгнат часовете!
Любов, до тлен изгаряща душите,
като звезда във тъмното ще свети!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
