Съблякохме си в тази нощ душите
Съблякохме си в тази нощ душите
и с теб сега сме съвършено голи,
най-свидните ни чувства – без защита,
без грим и дрехи от предишни роли.
Студено ли ти е сега? Трепериш...
Гушни се в мен, с любов ще те завия!
Подслон по-хубав няма да намериш,
в кът приказен от Рая ще те скрия!
В прозореца щом утрото настъпи,
глава на моята ръка ще сложиш
със думи искрени и много скъпи:
„Душата ми без твоята не може!...”
Сега сезонът е на дъждовете,
желания сърдечни дето сбъдват...
Ще бъдеш ти прекрасна Жулиета,
Ромео, твойта обич, аз ще бъда!...
И нека своя ход да спрат стрелките,
дори назад да тръгнат часовете!
Любов, до тлен изгаряща душите,
като звезда във тъмното ще свети!...
© Роберт All rights reserved.
