Съботно утро
Преди да се събудя се усмихвам,
дланта ти топла нежно ме следи,
във унеса блажен притихвам,
сърцето ти със моето звучи.
Проблясва лъч и палави прашинки
се разпиляват като хиляди мечти,
очите ти (две мамещи вселени)
поглъщат ме във своите дълбини.
Красиво ми е... като във картина
денят започва слънчев (с твоя лик)
и всеки е такъв, откакто тебе имам.
В лъчи ще запечатам този миг
и ако утрините някога са тъжни,
и ако дъжд вали наместо светлина
със неговата топлина ще се обгърнем
и всяко утро ще е все така...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Биляна Битолска Все права защищены
Много нежен стих,желая ти само слънчеви утрини с любимия човек