21 окт. 2015 г., 19:24

Събуди ме

816 0 0

април 2014 Румяна Славова 

 

Ела, изгрей, 

след залези непожелани! 

Лъчисто-ярко заблести! 

Зениците ми заслепи - 

сенки тъмни да не виждам- 

от прашни сънища изплували; 

тътен мощен да не чувам 

на сърдити гръмотевици; 

да не се изгубвам 

сред злите хорски шумотевици! Същността ми,от частици пръснати, 

с вечна светлина слепи! 

 

Ела, изгрей - 

озари тъмата в мислите! 

Да литнат диви пеперуди; 

изобилие върху ми да се плисне; 

емоция да завладей света ми 

и онзи феникс да възкръсне - 

в душата заблудена 

в смъртен сън потънал! 

Открехни ми портите на рая - 

ръждясали от сълзи на очакване 

и в елмазен храм 

постелята на слънцето ти покажи ми! 

 

Ела, изгрей, 

след нощ самотна, 

в утро бледо! 

Погали ми кожата настръхнала 

и заплети в косите разпилени 

пламъци от тъмно злато; 

замръзналите устни разтопи - 

да разлеят се в усмивка 

шепнейки в зората ласкаво 

само твойто име! 

Изгревите са начало ново. 

Своя ми дари и събуди ме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...