Спи народът, в тая скрап положен.
Мълчи и търпи - хомота му е наложен.
Хайде, хора, събудете се - да се обединим.
Бъдещето сме ний, а младите хора само спим.
Обедини се, народе, стига мрънка.
Вдигни се от смъртната люлка.
Въстани над тая сган проклета.
Нека гласа на гнева се чуе.
Всеки лесния начин търси
да се отърве от немотия.
А попита ли се някой
откъде иде тази мръсотия!?
Къде си ти, млади човеко!?
В бара ли пак пиеш,
опитвайки се сълзите да изтриеш!?
Къде е разумът ти сега!?
Тъне народът в беднотия.
А душата му в килия.
По угодни сме му тъй,
да мълчим, а той над нас да зей.
Младият човек го няма!
Прогледналите бягат!
А слепите от живота
си се крият!
Хайде, народе, отвори си очите.
Погледни накъде ни водят глупците.
Виж си бъдещето тука,
как на смъртния ти одър чука...
© Апокалиптикс А Все права защищены