27 мар. 2016 г., 16:16

Събудих светлината в теб...

555 0 4

 

Усетих в погледа ти неприязън,
но ти отвърнах с доброта,
смути се ти от моята постъпка,
скъта се злобата ти вдън земя.

Усмихнах се сърдечно и те поздравих,
изпратих ти прекрасни мисли,
от лошотията ти даже и не се смутих,
подадох ти ръка със топли пръсти.

Прелях ти радост от сърцето мое,
пробудих Светлината спяща в теб
и тя политна волно към небето свое,
освободена от веригите от лед.

И сля се със Божественото слънце,
и се окъпа във магия и любов,
и заредена с истинско вълшебство,
завърна се във обновения си дом.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Де да беше винаги така .Но нали я има Надеждата.Поздрав от мен!
  • Прекрасно е, Цвети!
  • Миговете, в които радостта и светлината се будят в нас, са наистина вълшебни. Особено когато са събития, случващи се рядко - по една или друга причина. Как човек да не обича хората, които му връщат искрата на позитивното настроение?? Така е и с това произведение - как да не го харесваш, щом носи призив за светлина, който често ни липсва в съвремието?

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...