nezemna (Неземна)
357 1192
27 mar 2016, 16:16

Събудих светлината в теб... 

  Poesía » Otra
338 0 5

 

Усетих в погледа ти неприязън,
но ти отвърнах с доброта,
смути се ти от моята постъпка,
скъта се злобата ти вдън земя.

Усмихнах се сърдечно и те поздравих,
изпратих ти прекрасни мисли,
от лошотията ти даже и не се смутих,
подадох ти ръка със топли пръсти.

Прелях ти радост от сърцето мое,
пробудих Светлината спяща в теб
и тя политна волно към небето свое,
освободена от веригите от лед.

И сля се със Божественото слънце,
и се окъпа във магия и любов,
и заредена с истинско вълшебство,
завърна се във обновения си дом.

 

© Неземна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Де да беше винаги така .Но нали я има Надеждата.Поздрав от мен!
  • Прекрасно е, Цвети!
  • Колко доброта и позитивност трябва, за да можеш да отговориш на намръщения и ядосания с усмивка и доброта, а именно тя ще обнови дома и чувствата. Прекрасна поезия!
  • Миговете, в които радостта и светлината се будят в нас, са наистина вълшебни. Особено когато са събития, случващи се рядко - по една или друга причина. Как човек да не обича хората, които му връщат искрата на позитивното настроение?? Така е и с това произведение - как да не го харесваш, щом носи призив за светлина, който често ни липсва в съвремието?
Propuestas
: ??:??