Събудих светлината в теб...

27.03.2016 г., 16:16 ч.

Поезия » Друга

368 0 4

Усетих в погледа ти неприязън,
но ти отвърнах с доброта,
смути се ти от моята постъпка,
скъта се злобата ти вдън земя.

Усмихнах се сърдечно и те поздравих,
изпратих ти прекрасни мисли,
от лошотията ти даже и не се смутих,
подадох ти ръка със топли пръсти.

Прелях ти радост от сърцето мое,
пробудих Светлината спяща в теб
и тя политна волно към небето свое,
освободена от веригите от лед.

И сля се със Божественото слънце,
и се окъпа във магия и любов,
и заредена с истинско вълшебство,
завърна се във обновения си дом.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-04-02T15:23:55+03:00

Де да беше винаги така .Но нали я има Надеждата.Поздрав от мен!
Веси_Еси (Еси)

2016-03-29T05:34:23+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

2016-03-28T20:24:48+03:00

Прекрасно е, Цвети!
ЛуЛу

2016-03-27T16:30:20+03:00

Миговете, в които радостта и светлината се будят в нас, са наистина вълшебни. Особено когато са събития, случващи се рядко - по една или друга причина. Как човек да не обича хората, които му връщат искрата на позитивното настроение?? Така е и с това произведение - как да не го харесваш, щом носи призив за светлина, който често ни липсва в съвремието?