Събуждам се...
Искам да крещя..., не мога...
Заспивам.
Замък, до него дърво-
символ на красивото...
Сънувам..., да сънувам...
някой идва..., не може да е истина...
Да, това е То( Тя, Той )
То-невинно, беззащитно.
Жиееещо между стъклени стени, още непорочно.
Опитвам се да счупя "обвивката", но не мога...
Осъзнавам се, още е дете..., но не спирам...
Взимам ледоразбивачката..., не мога!
Идва- Тя-леденостудена, красива...
Опитва се да вземе детското,но това са окови на смъртта...
...ВИКАМ, БОЛИ, но остава в пространството...
Чуват се стъпки...
тихи, но но толкова нопористи-воЙската се движи към Всевишния.
Това е Той-силен, но непорочно грозен...
Вижда детето-звярът познава жертвата си...
Събуждам се, обляна в пот.
Събуждам се и виждам трима...
Заспивам...,
Господи, колко БОЛИ!!!
Заспивам.
Замък, до него дърво-
символ на красивото...
Сънувам..., да сънувам...
някой идва..., не може да е истина...
Да, това е То( Тя, Той )
То-невинно, беззащитно.
Жиееещо между стъклени стени, още непорочно.
Опитвам се да счупя "обвивката", но не мога...
Осъзнавам се, още е дете..., но не спирам...
Взимам ледоразбивачката..., не мога!
Идва- Тя-леденостудена, красива...
Опитва се да вземе детското,но това са окови на смъртта...
...ВИКАМ, БОЛИ, но остава в пространството...
Чуват се стъпки...
тихи, но но толкова нопористи-воЙската се движи към Всевишния.
Това е Той-силен, но непорочно грозен...
Вижда детето-звярът познава жертвата си...
Събуждам се, обляна в пот.
Събуждам се и виждам трима...
Заспивам...,
Господи, колко БОЛИ!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Конзова Все права защищены
