22 февр. 2015 г., 14:01  

Събуждам се и тази сутрин... 

  Поэзия » Другая
326 0 2

Събуждам се и тази сутрин

разбирам: трети ден откак

лекарството не съм си купил

и кръвното го вдигам пак.

 

Да беше друго – да се радвам.

А то... За него тръгвам в крак,

но сещам се, че в джоба няма

от опаковката ни знак.

 

И се напрягам да си спомня

за името латинско в път,

но нищо в паметта ми скромна

не идва в мозъчния кът.

 

Реших, все пак, по JSM-а

да търся вкъщи помощта,

но и жената пред дилема

за името му. О, беда.

 

Аптеката подминах. Явно

за позабравени неща

ще търся аз лекарство, главно

за връщане на паметта.

 

Отпил от него, да се сетя

и кръвното си да снижа –

вратата с моята съседка

да не объркам и сгреша.

 

И с любовта ни тъй – до време...

Дано си спомним в старостта,

че съществува тя и дреме

в очакване на паметта.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вратата с моята съседка, да не объркам и сгреша ! Щом тъжиш за съседката има още много хляб у теб !
  • Пуста памет дано се върне, че без нея закъде? харесах!
Предложения
: ??:??